КАК СЕ ПРОМЕНИ ВСИЧКО ЗА 35 ГОДИНИ?
35 години по-късно, въобще не сме се и доближили до Европа. Нито ние можахме, нито тя ни пожела. Днес България продължава да е най-бедна в Евросъюза, със междинна класа сякаш към 50 %, която обаче е “средна ” единствено съгласно нашия Национален статистически институт, а съгласно европейските критерии си е напряко бедна, с приходи повече от 3 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Неслучайно България по доста индикатори е на равнището на междинна африканска страна от вида на Того или Камерун. “ Това написа писателят, националист и някогашен публицист Иван Спирдонов в своя Фейсбук профил.
SafeNews разгласява поста на Спирдонов без редакторска интервенция:
КАК съдебна експертиза ПРОМЕНИ ВСИЧКО ЗА 35 ГОДИНИ? СПЕЦИАЛНО ЧЕТИВО ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОЩЕ ЖИВЕЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО НА “ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА… ”!
Пиша това за една група българи, измежду които и мои познати и другари. Все по-често откривам такива, които просто не схващат или не желаят да схванат защо иде тирада в света, Европа и у нас.
Не обвинявам никого за това. Малко от тях са историци, още по-малко – политолози, а напълно съвсем малко – философи. Но някак се усещам задължен да го напиша – благи мои познати и другари, онази Европа, оня запад от 1990 от дълго време ги няма, тъкмо както го няма и соца.
Много от вас може би още си тананикат “Wind of change ” на групата Scorpions, ”45 години стигат! ” и “Развод ми дай… ”, обаче общественият заряд на тези химни на смяната от дълго време е отпаднал, а те самите през днешния ден звучат не по-малко несъответстващо от “Партизан за пердах се стяга ” или “Комунисти, комсомолци, пионери… ”.
Времената са напълно други и нямат нищо общо с 1990 и у нас и в останалия свят.
Може би неумишлено сте повярвали във фукуямовския “край на историята ”, в онази концепция, че пазарния капитализъм и демократичната народна власт са връх и венец на публичното развиване и повече човечеството няма накъде да върви, че свободната конкуренция сред човеци, групи, нации и страни е единствената опция за напредък и че този напредък може да има единствено и само материално изражение и по тази причина парите са единствената полезност и който има повече пари априори има право да е над другите, тъй като множеството му пари издават множеството му разум, усърдие и качества.
Не е наложително да знаете за Фукуяма, с цел да повярвате в тези изказвания. И през днешния ден голям брой пропагандни рупори не престават да ги постановат.
Обаче, благи хора, историята няма край. Самият създател на концепцията – Франсис Фукуяма, още тогава се отхвърли от тезите си, при все и пропагандата да не разду този негов отвод както разду “края на историята ”. Именно безконечната диалектика, непрекъснатият исторически развой потвърдено обезмислиха всевъзможни опити и избрания за край или край на човешкото развиване.
За какво иде тирада.
Повечето българи в миналото, преди 35 години, с отворени души и сърца прегърнаха измененията. И аз ги прегърнах тогава, а и надали са доста хората от нашето потомство, които останаха безучастни. Дори и огромна част от тогавашните млади комунисти и комсомолци повярваха в перестройката. Аз болшевик не съм бил, само че смяната беше обща и за всички.
Тогава дружно пеехме “Вятърът на смяната ”, радвахме се и чакахме един по-добър живот, едно прелестно бъдеще, цялостно със правдивост, обич, благополучие и…да, цялостно с дънки,банани, западни коли и екскурзии в чужбина.
И, да ви кажа, тези наши очаквания не бяха напълно безпочвени, тъй като социализмът беше разпръснат на пух и прахуляк от горбачовците и “другарите ” им от цяла източна Европа. Факт!
Дали е било целеустремено или в действителност се е сринал стопански и обществено е друга тематика. Пълният отговор на подобен въпрос надали скоро ще получим, а и в този момент иде тирада за запада, а не за изтока.
Защо в действителност западът беше толкоз прелъстителен по него време? Оставям настрани трупаната епохи просвета и трупаните също епохи благосъстояния и исторически опит.
Към 1989 на запад още властваше така наречен welfare state – страната на всеобщото благополучие. Това беше система,създадена на база концепциите на Джон Мейнард Кейнс, която последователно се наложи след края на втората международна война. Често я приравняват с икономическата политика на социалдемократите. Държави на всеобщото благополучие бяха и Западна Германия и Франция, а също Италия, страните от Бенилюкс, Австрия и доста други, в това число Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай, Коста Рика…
Най- трайни резултати реализираха скандинавските страни. Неслучайно “шведски модел ” беше нарицателно за страна, съвсем изцяло постигнала всеобщо благополучие за всички.
При тази система имаше мощна страна, прогресивно подоходно данъчно облагане, при което най-богатите плащаха най-вече – нерядко и над 90 % от приходите си и, общо взето, небогати нямаше, а имаше необятна междинна класа, достигаща в някои страни над 90 % от популацията. Имаше обществена правдивост, като разликата в приходите беше горе долу като при социализма.
Изобщо, това си беше същински издигнат социализъм, само че с частна благосъстоятелност, без дефицити и с относителна независимост на личността. Именно за тази система мечтаехме и ние в 1989. Така виждахме запада, цъкайки замечтано до момента в който разлистваме каталозите на Neckermann.
Обаче още при започване на 80-те години на ХХ век моделът на обществената страна стартира да се разрушава целеустремено първо във Англия и Съединени американски щати и на негово място пристигна прословутия неолиберализъм, при който междинната класа стартира да понижава, бедните да стават от ден на ден и повече, а дребния % богати, да стават още и още по-богати. Големите корпорации станаха основни играчи, а страната индивид беше последователно лишена от силата си и се трансформира в брокер и пленник на частни ползи.
За страдание, след 1989 ние нищо не видяхме, нито разбрахме от страната на всеобщото благополучие.
У нас беше импортиран и натрапен непосредствено неолиберализма, който, макар че претърпя някои удари и се попромени, и през днешния ден господства в България и в доста европейски страни. За разлика от нас, Чехия, Словакия, Словения и до огромна Унгария не се поддадоха толкоз на неолибералния напън и построиха страни по-близо от обществения вид.
Никой у нас осъзнато в 1990 не е мечтал за неолиберализъм, основно заради неведение и заради сляпата религия, че ветровете на смяната носят единствено благополучие и благополучие.
За страдание и през днешния ден малко го схващат, та и по тази причина пиша тези редове. Мечтаехме за едно, а стана друго. Изобщо няма да се отпущам по другите промени, които настъпиха на запад и за които ние в 1990 също даже и не предполагахме, че ще се случат – джендърите, заселването с африканци и азиатци, глобализмът, властта на корпорациите…
Някога мечтаехме, че за няколко години ще станем като тогавашните Франция и Германия.
Но, както се вижда през днешния ден, 35 години по-късно, въобще не сме се и доближили до Европа. Нито ние можахме, нито тя ни пожела, а и Франция и Германия от 1990 не са Франция и Германия от 2025.
Днес България продължава да е най-бедна в Евросъюза, със междинна класа сякаш към 50 %, която обаче е “средна ” единствено съгласно нашия Национален статистически институт, а съгласно европейските критерии си е напряко бедна, с приходи повече от 3 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз. За сметка на това имаме 35 % небогати, но в действителност небогати и към 15 % богати, като една част от тях са доста, в действителност доста богати. Неслучайно България по доста индикатори е на равнището на междинна африканска страна от вида на Того или Камерун.
Днес родината ни е провалена.
Няма какво да се лъжем. Населението понижава бързо, занемарени са националната просвета, просвета, обучение, унищожена е армията ни, царува грубо обществено разделяне по доста посоки, две генерации към този момент са изгубени и светлина в тунела не се вижда.
Написах всичко това, с цел да видят и схванат познатите и приятелите, упоменати при започване на текста, че нашето потомство беше изцяло излъгано в фантазиите и упованията си. Да имаме вяра, че сме отишли в един по-добър строй в 1990 е неуместно и погрешно. България пропада скоростно и с това би трябвало да се борим, а не да си мислим, че на следващия ден ще пристигна някакво ново Съюз на демократичните сили и ще ни оправи. Нито ние, нито Европа ще бъдат каквито бяха преди 35 години.
Идеализирането на предишното единствено по себе си е закопаване на главата в пясъка. Такива щраусовски действия няма да ни оказват помощ. Ако желаеме нещо да променим оттук насетне, “Вятърът на смяната ” би трябвало да задуха мощно и у нас и вътре в нас, а не да го чакаме единствено наготово извън. 35 години стигат!
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
